ПОВЕЧЕ ОТ 30 ГОДИНИ НАЧАЛНИКЪТ НА ПЪРВА ХИРУРГИЯ Д-Р БОЖИДАР АНГЕЛОВ ПОСВЕЩАВА НА МЕДИЦИНАТА И МНОГОБРОЙНИТЕ СИ ПАЦИЕНТИ. За него това е не само професия, но и призвание, което изисква пълно отдаване. За добрия лекар няма работно време, той е на разположение винаги, за да помогне на нуждаещите се. И както сам казва д-р Ангелов, няма ден, в който да е бил във Велико Търново и да не е посетил болницата поне веднъж, а често и по няколко пъти. Това е мястото, където преди години се запознава и със съпругата си. Най-добрата оценка за хирурга за всички тези години труд е благодарността на пациентите и чувството на удовлетворение, когато успее да им помогне.
Д-р Божидар Ангелов е родом от Велико Търново. Завършва Първа гимназия с пълно отличие и златен медал. Като ученик мечтаел да учи атомна физика, тъй като има слабост към точните науки. А изборът му да учи медицина, макар и да не е от лекарско семейство, е предопределен не само от съдбата, но и от един от неговите учители.
„Имах прекрасен учител по биология – Андрей Йосифов, който ми бе и класен ръководител. Той бе насочил много младежи към медицината и успя да запали и мен, за което не съжалявам. Макар че и днес обичам да решавам задачи по физика“, разказва с усмивка д-р Ангелов. Записва се да учи в Медицинската академия в София и още при първия му досег с хирургичните дисциплини решава, че един ден ще стане хирург. Казва, че още тогава се поражда някаква необяснима любов към професията.
Д-р Ангелов се дипломира през септември 1984 г. с отличен успех и веднага започва работа по разпределение като участъков лекар в село Обединение, община Полски Тръмбеш. По време на „селския“ си стаж успява да натрупа много полезен опит, сблъсквайки се с всякаква патология. Това е сериозен тест за всеки току-що завършил лекар. Междувременно записва специализация в търновската болница в отделението по хирургия. Тогава то било само едно, но за сметка на това разполагало със 100 легла.
„Хората, които са ме учили на занаята и на човешки качества, са д-р Димитър Чолаков, д-р Петър Попов, д-р Николай Хаджигенчев, д-р Георги Рашев, който бе завеждащ Детска хирургия, и макар и за кратко време, контактът с него ме е обогатил много. Дължа много и на д-р Петър Петров“, споделя д-р Ангелов. През февруари 1988 г. се явява на конкурс за ординатор в отделението и в силна конкуренция с много други лекари успява да спечели мястото. А от 1 октомври 1997 г. е началник на Първа хирургия, която ръководи и до днес.
СПАСЕНИТЕ ПАЦИЕНТИ – НАЙ-ДОБРАТА ОЦЕНКА ЗА РАБОТАТА НА ХИРУРГА
И до ден-днешен д-р Божидар Ангелов помни първата си операция, която била на младо момче от апендицит. Както обикновено, влизайки в операционната, заел мястото на асистент, когато д-р Петър Петров му казал, че той ще води операцията. „В първия момент се притесних, но след това всичко мина много добре и след края на операцията анестезиологът д-р Стоянов, който е основател на търновската анестезиология и реанимация, ми каза „Д-р Ангелов, с това, което можеш да правиш, гладен няма да останеш“, с усмивка си спомня хирургът. Сред най-честите и тежки усложнения, с които се сблъсква в началото на кариерата си, са усложненията на язвената болест и най-вече кръвоизливите. Подобни операции понякога продължават с часове. Не по-малко тежки са и случаите на панкреатит, при които смъртността, не само у нас, но и в света, е много голяма. Тези случаи все още остават голямо предизвикателство за медиците. Причината за тях най-често е злоупотребата с алкохол или инфекция. В практиката си търновският хирург също има такива случаи, в които, както сам казва, е извадил пациентите от гроба. Един от тях е млад мъж, който не пропуска всяка година с повод или не да посети лекарите и да им се отблагодари за това, че са го спасили. Неслучайно много от пациентите, върнати от „оня“ свят, броят рождените си дни от деня на операцията.
Днес, благодарение на подобрената диагностика и терапия, някои от усложненията стават все по-редки. Но това, което липсва от „онова“ време, е т.нар. методическа помощ. „Тогава имаше една много стройна система между различните нива на болничното здравеопазване. Ние бяхме щастливци, защото имахме системен контакт с водещи специалисти – национални консултанти, професори по хирургия, които редовно посещаваха нашата болница, оказваха ни методическа помощ и ни помагаха да израстваме. От своя страна специалистите от окръжните болници пренасяха своя опит на колегите си в общинските лечебни заведения“, разказва д-р Ангелов. Според него в момента съществува феодално разпокъсване, като всяка болница работи сама за себе си, разделение има дори и в самата структура, което води до затруднения в работата на лекарите.
А най-голяма гордост за търновския хирург е синът му д-р Стефан Ангелов, който от една година работи в Института „Пирогов“. За разлика от него, избира да специализира анестезиология и реанимация. Но пък също като баща си има увлечение към точните науки и множество отличия от републикански и международни олимпиади по химия. А през 2009 г. получава наградата на Община Велико Търново „24 май“.
„Искрено се надявам един ден да ме надмине. Лично аз, ако трябваше отново да избирам, пак бих избрал медицината. Въпреки всички проблеми, главоболия и жертви, които съм направил, за мен хирургията е кауза. И съм благодарен на медицината и в частност на хирургията, защото смятам, че са изградили в мен определени качества и ми помогнаха да намеря вътрешното си равновесие“, споделя д-р Божидар Ангелов. Щастлив е, че през всички тези години е успял да предаде опита и отношението си към професията на мнозина по-млади лекари, някои от които са успели да се развият професионално, но не са забравили първите си стъпки в хирургията.
Весела БАЙЧЕВА
Сн. Светослав СТЕФАНОВ