Малцина имат привилегията да работят това, което ги прави щастливи. Благословена с мисията първа да поема в ръце най-чистите създания – бебетата, и да помага на техните майки да родят благополучно, е избраната за акушерка на 2017 година във Велико Търново Любка Кръстева. За себе си казва, че акушерството е нещото, което я буди сутрин, кара я да мечтае и топли душата й.
Любка е родом от Плевен, а да бъде акушерка не била детската й мечта, макар майка й да е медицинска сестра и неин вдъхновител, да поеме по стъпките на професията. Завършила е мениджмънт и в продължение на 5 години работила в Мадрид, където осъзнала, че вкъщи камъкът си тежи най-силно на мястото. Върнала се у нас и решила да кандидатства в Медицинския университет в Плевен. Изкарала най-високите оценки на приемните изпити и записала да следва за акушерка. „Още първата година разбрах, че това е моето призвание. И така от 2007 година до днес… просто няма друго на дневен ред, освен акушерството”, споделя Любка.
Тя определя родилната зала като свято място. Твърди, че всяко раждане е различно и всеки ден се учи на нови неща. Признава, че плаче на повечето раждания и преживява емоциите на жените, които с нейна помощ стават майки.
От две години е част от екипа на родилно отделение и за нея най-важното решение в кариерата й било последването на доц. д-р Светлозар Стойков във Велико Търново. „За мен е чест да съм част от този екип професионалисти. Ако не бях дошла от Плевен тук, щях да емигрирам отново. Сега обаче съм щастлива, защото помагам да се раждат българчета, а освен това сбъднах и другата си мечта – преподавател съм на студентите във филиала на Варненския медицински университет във Велико Търново”, категорична е Любка.
Избраната за акушерка на годината в старата столица споделя, че често се случва да води и екстремни раждания. „Винаги има какво да те изненада. Понякога пациентки не могат да стигнат до родилна зала, защото раждането е започнало по пътя. Случвало се да акуширам на задния вход на болницата, когато линейка транспортира родилка”, разказа тя.
Свободното си време запълва отново с екстремни преживявания. Обича да се катери в планината, да кара ски с висока скорост, да лети с делтапланер, да скача с бънджи. Едно от хобитата й, което не е свързано с адреналин, е реденето на пъзели. То се е пренесло дори в отделението, където в предродилните зали могат да се забележат пъзели на бебешка тематика.
Казва, че е вярваща и много суеверна. „Аз съм единствената в отделението, която записва с точност минутите на раждането, вместо да закръглям часа. Смятам, че това е важно, защото определя пътя на човека, и вярвам в асцендента”, заяви Любка.
Поддържа връзка с голяма част от жените, които са родили при нея, и е кръстницата на 17 деца, появили се на бял свят с нейна помощ. Едно пък носи името й.
Вече има стаж 9 години и се надява да работи като акушерка до пенсионирането си. „Отивам с удоволствие и усмивка на работа, имам най-добрия началник – не всеки може да се похвали с това, и колегите ми са страхотни професионалисти. Признанието на пациентките ме прави щастлива, естествено и наградата, която приемам с отворено сърце”, коментира тя.
Галина ГЕОРГИЕВА
в. „Борба“