Младата лекарка обърна гръб на шанса за кариера в Германия и избра В. Търново
„ОБИЧАМ ДЕЦАТА И ЗА МЕН Е ОГРОМНА РАДОСТ ДА МОГА ДА ИМ ПОМАГАМ“, КАЗВА Д-Р ЛИЛИЯ НИКОЛОВА-ГЕОРГИЕВА, КОЯТО Е ПОСЛЕДНА ГОДИНА СПЕЦИАЛИЗАНТКА ПО ПЕДИАТРИЯ В МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“. Със своето младежко излъчване, позитивизъм и усмивка тя бързо печели доверието на малките пациенти и родителите им. Като с магическа пръчка успява да спре плача на малчуганите, провокиран от страшния за тях медицински преглед, инжекциите и другите манипулации в отделението.
Д-р Лилия Николова-Георгиева е от Дупница, завършва медицина в Плевен и е първият медик в семейството. Решението да поеме по пътя на най-хуманната професия било провокирано от нейната лична лекарка. „Винаги съм й се възхищавала и исках да стана като нея. Тя е много спокойна, любезна, търпелива и се отнася много добре с пациентите. Служи ми за пример каква да бъда и аз в работа си“, казва Лилия.
До последната година на следването си представяла, че ще стана патолог, макар специалността да е изключително тежка. Но в шести курс, когато преминала през различните клиники за задължителен стаж, най-много й допаднала работата в педиатрията. Във Велико Търново пък я отвел нейният съпруг д-р Димитър Георгиев, който е специализант по хирургия в МОБАЛ. „След като завършихме медицина, не започнахме работа веднага. Имахме планове да заминем да градим кариера в Германия. Учехме усилено немски език, но това, което ни задържа у нас, бе промяна в наредбата за специализациите през 2015 година. Тя даде право на лекарите да работят и да получават заплата, и времето в болницата да се счита за стаж“, обясни младата лекарка.
Така вече 4 години 29-годишната жена живее и работи в старата столица. Казва, че винаги ще си спомня първия си ден в детското отделение на търновската болница.
„Беше стресиращо, защото колкото и да си учил, никога не си на 100 процента подготвен за реалната работа. ДА ЛЕКУВАШ ДЕЦА, Е ОСОБЕНО ОТГОВОРНО И НЯМАШ ПРАВО НА ГРЕШКИ. За щастие, екипът ме посрещна много добре. Аз бях първата специализантка от доста време в отделението, всички колеги бяха много любезни и ми помогнаха бързо да навляза в материята“, сподели д-р Николова-Георгиева.
Заяви, че за нея децата са най-важното нещо на света и прекараното време с тях винаги й създава отлично настроение, в дори и когато не е в най-добро разположение на духа. По нейни думи при първата среща с болните малчугани няма добра комуникация с родителите, защото са изплашени за състоянието на децата си. „Често дори не са добре настроени към нас, а трябва повече търпение, за да направя необходимото и да оздравеят бързо“, казва Лилия.
ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ДОБРАТА Й РАБОТА СА ДЕСЕТКИТЕ ДЕТСКИ РИСУНКИ, АДРЕСИРАНИ ЛИЧНО КЪМ НЕЯ. Тя сподели, че когато малките пациенти започнат да се възстановяват и да влизат в тонус, често им хрумва да й направят подарък. Увери, че пази всички рисунки, периодично ги разглежда и те я правят щастлива. Тайната за успешното общуване и завързване на приятелство според нея е многокомпонентна, но първо трябва да се спечели доверието на децата. „Намирам обща тема за разговор с тях. Харесвам анимационни филми, следя ги и винаги можем да се заговорим за някой от героите. Обсъждаме различни играчки и подаръци. Питам какво са получили от Дядо Коледа, това им е любимо да разказват“, споделя д-р Николова-Георгиева.
По нейни думи работата е много натоварваща и зависи от честотата на инфекциите. Отмаря с книга в ръка, а любими четива са й криминалните романи. Определя като огромна предимство това, че съпругът й също е лекар. „Не знам как бих могла да живея с човек, който да не разбира, че за нас няма почивни дни, че по празниците също се налага да работя. Празнуваме заедно в друго време. Опитваме да уеднаквим графиците си, но не се получава, разминаваме се много често и се виждаме повече в болницата.
Галина ГЕОРГИЕВА
в. „Борба“