Д-Р СВЕТЛА КОПЧЕВА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ РЕВМАТОЛОГ ВЪВ ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ОБЛАСТ. ТЯ РАБОТИ НА КАБИНЕТ В ДЦК I ВЕЛИКО ТЪРНОВО И В ПЪРВО ВЪТРЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ НА МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“. При нея търсят помощ хора и от Габровския, Ловешкия и Търговищкия региони, тъй като там няма специалисти по болести на ставите и меките тъкани, възпаления на кръвоносните съдове и автоимунни заболявания. Д-р Копчева, която има 25-годишен опит и хиляди доволни пациенти, е завършила медицина в Плевен, а първата си специалност – вътрешни болести – взима във Велико Търново през 1989 година. По предложение на тогавашния директор на МОБАЛ отива в София, за да специализира ревматология. Идеята била в търновската болница да се обособи такъв сектор и пациентите да се лекуват тук, вместо да пътуват до съседни области. От 1994 година започва работа като специалист, а кабинетът по ревматология бил ситуиран в бившата градска поликлиника, която по онова време била под юрисдикцията на стационара. След време звеното било преместено в болницата и оформено в ревмокардиологично отделение. Според последните промени се оказало, че за него няма място там и бива поместено в Първо вътрешно отделение, където разполага с 5 легла.
РЕВМАТОЛОГИЧНИТЕ ПАЦИЕНТИ ИЗИСКВАТ СЕРИОЗНО ВНИМАНИЕ, ТЪЙ КАТО ТЕХНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ СА ХРОНИЧНИ И МОГАТ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В ИНВАЛИДИЗИРАЩИ И ДОРИ ЖИВОТОЗАСТРАШАВАЩИ. „Човек може да се излекува от настинка, болно гърло, възпаление на носа или инфекции на пикочната система. Ревматологичните болести обаче не са такива. Те изискват постоянен прием на лекарства, а нашата мисия е помогнем да спре развитието на болестта и да се подобри оптимално състоянието. Ранното диагностициране и адекватно лечение спират хода на болестта. Това е важното, а не приемът на обезболяващи, които имат временно действие и само влошат ситуацията“, категорична е д-р Копчева.
По нейни думи фактът, че тя е единственият ревматолог в областта и няма кой да я наследи, създава реалната опасност от закриване на специалността. Такъв развой на събитията обаче ще поставят хиляди болни в особено тежка ситуация. С навлизането на иновативното биологично лечение на ревматологичните пациенти здравната каса поставя изисквания за достъпа до лекарства, според които всички техни документи трябва да се подготвят в болничната помощ и с тях да се минават специализираните комисии в университетските клиники, които одобряват отпускането на скъпоструващите лечебни медикаменти.
„СТРОГИЯТ КОНТРОЛ Е НЕОБХОДИМ, ЗАЩОТО ЛЕКАРСТВАТА СТРУВАТ ХИЛЯДИ ЛЕВОВЕ. Ако се закрие секторът, пациентите трябва да ходят до най-близките болници до Велико Търново, където има ревматолог – Плевен и Русе, който да им назначи и проведе изследвания и да опише състоянието им. Те трябва да пътуват през 3 месеца, такъв е определеният срок. Същото важи и за хора, които са с активност на болестта и се налага хоспитализация. Много от тях не могат да си го позволят финансово, а освен това болестта би им създала огромен дискомфорт да пътуват толкова километри“, обясни специалистката.
Тя сподели, че пациентите й се делят на две групи – едните идват да търсят помощ след най-дребните оплаквания, а другите всеки ден се влошават и дори инвалидизират, а не им прави впечатление. Накрая идват драматично изглеждащи, в състояние близко до животозастрашаващо.
Казва, че най-разпространените ревматологични заболявания са дегенеративните, от които най-сериозна е артрозната болест.
„Изразява се в дегенерация на хрущялите на ставите, намаляване на функционалния капацитет, което съпровожда стареенето на организма. Едва ли има човек над 50 години, на когото му е спестено в някаква степен да има дегенеративни промени в ставите. При това заболяване има голяма доза наследственост“, обясни д-р Копчева. По нейни думи големият бич в ревматологията са възпалителните ставни заболявания, какъвто е ревматоидният артит. Той е социалнозначима болест, защото засяга хора в млада и средна възраст. Изразява се в увреждане ставите и лечението е единствено оперативно. Неговата честота е един процент от населението, което е много висока степен.
„Може да се развие в детска възраст и тогава е много сериозно, защото лечението дава странични ефекти – децата изостават в растежа си. Възпалителната течност съдържа такива белтъци, които разяждат костта. Основната ни задача е ранната диагностика и ранно агресивно лечение – агресивно по отношение на болестта. Ако хванем болестта в първите месеци, можем да предизвикаме пълна ремисия и повече да няма никакви оплаквания. Това е нашата мечта, но за съжаление, се случва много рядко.”
Галина ГЕОРГИЕВА
в. „Борба“