Тази година д-р Пресвав Емилов Петков получи признанието в категорията „Ти си нашето бъдеще“ – награда за младите медицински надежди на България от Районната лекарска колегия на БЛС – Велико Търново.
С голямо желание да помага и изпълнявайки студентската си мечта, младият доктор е специализант в неврохирургията към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ от 4 години. Той е завършил авторитетния Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“, Варна, през 2018 г. В болницата д-р Петков успява да придобие практически умения. За тези четири години специализантът е работил в няколко отделения – една година е помагал на лекарите в Спешно отделение, повече от две години в COVID-отделения, където успява да разшири знанията и уменията си, както и се е научил да работи под напрежение.
„За да е в състояние една болница да откликне на всички оплаквания, отнасящи се до човешкото здраве, за мене най-важен е кадровият потенциал. Вратите на МОБАЛ „Стефан Черкезов“ са отворени за млади колеги, които да специализират при нас, да се развият по специалността, която са избрали. Д-р Преслав Петков е млад специалист в една трудна област в медицината каквато е неврохирургията, но благодарение на упоритостта си, той вече е усвоил практически умения. Само за последния един месец той е асистирал за две вертебропластики в неврохирургичното отделение на болницата. Доказателство за качествената му работа е оценката на неговите пациенти.“, казва за него д-р Красимир Попов, изпълнителен директор на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“.
1. Д-р Петков, болницата, в която работите, носи името на д-р Стефан Черкезов, спасил живота на 47 човека, жертвайки себе си. Кои според вас са нравствените ценности, които той ви е завещал?
– Да търсим причини да помагаме в себе си. Не за пари, земи, ценни метали, а за да се чувстваш полезен. Не, за да си кажат хората “Ей, браво на този човек!”, защото такива възклицания има рядко, а още по-рядко са истински. Дори и да звучи кухо, наистина трябва да си обичаш работата, за да я вършиш. Всички облаги – добре дошли, но ако са причината да работиш в сферата на здравеопазването, бързо ще се изхабиш.
2. Кое ви мотивира да работите в тази специалност?
– Честно казано до началото на шести курс не знаех какво искам да работя. Харесвах всички специалности. Знаех само, че искам да работя във Велико Търново. Разгледах сайта на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ и видях свободно място по неврохирургия. На шега отидох на интервю и в началото не вярвах, че наистина е възможно да работя тази специалност. Четири години по-късно не е имало и ден, в който да съжалявам за избора си. Не си представям да имам друга професия и да работя на различно място.
3. Как оценявате екипната работа в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“? Как оценявате работата с вашите ментори и успешни лекари?
– Имам късмета да работя в страхотен екип, не само в моето отделение, а в болницата като цяло. Няма как да няма и малки търкания, хора сме. Това обаче са дребни неща. Работя с абсолютни специалисти и невероятни хора, които се гордея, че познавам, и с които се надявам още години да работя. Имам и много възможности за придобиване на практически опит, като старата поговорка важи в пълен обем – „Неволята наистина учи, но разбираш след определен период от време.“ Поглеждайки назад – всички нерви и стрес са си заслужавали.
4. Каква е ролята на технологиите в медицината?
– Много спорна. От една страна, технологиите ни дават по-добра диагностична и лечебна функция. В същото време обаче ни правят мързеливи. Забравяме какво е да работиш „както преди“. Затова се старая да имам поне представа как да работя и без техника, в случай че я нямам.
5. Съжалява ли млад специалист, като вас, че е останал да практикува в България?
– Не съжалявам! Парите в чужбина са повече, много повече. В чужбина обаче си оставаш чужд. Никога няма да бъдеш приет като равен. Никога няма да бъдеш уважаван. В България, въпреки всичките трудности, имаш много по-голямо поле за изява в социален и професионален план. Не си представям да създавам семейство в страна, която не ми е родна. За мен семейството е над всичко, а то е тук.
6. Как вие смятате да се развиете и профилирате в бъдеще?
– Искам да върна доверието на хората в търновската болница, или поне в нашето отделение. Наясно съм, че „сама птичка пролет не прави“, и не водя донкихотски битки, но ако успея да подобря живота дори на един човек, пак си заслужава. Ще правя всичко по силите си да развивам знанията и уменията си, за да съм полезен. А и обективно погледнато, това е което мога да направя – да дам всичко от себе си, пък да става каквото ще.
Д-р Преслав Петков: Давам всичко от себе си, пък да става каквото ще
