11 ГОДИНИ ВЕЧЕ ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА Е УЧИТЕЛ В ДЕТСКОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА ОБЛАСТНАТА БОЛНИЦА „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Занимава се с децата, които остават по-дълго в отделението, за да не губят от учебния материал в училище.
„Тази услуга съществува в България от 1970 г. Всъщност съществуваше, защото сега учители имат много малко болници в страната, може би по-малко от пет. Тази услуга обаче не само е в помощ на децата, но е добра атестация и за болницата, защото вдига категорията на отделението“, уточнява Валентина Димитрова. Тя е специалист по история и цивилизация в средния и горния курс. И е една от двете останали учителки в детското отделение. Вторият педагог е Стела Хаджидимитрова, която занимава децата в началния етап. Двете се водят на работа в ОУ „Димитър Благоев“, което на практика е единственото училище с такива специални учители.
В началото, когато държавата разкрила тази услуга, учителите във великотърновската болница били седем. Имало по всеки основен предмет – математика, български език, литература… С годините намалели до четири, а от два месеца в детското отделение работят само две учителки.
„РАБОТИМ С ВСИЧКИ ДЕЦА, МАКАР ДА НЕ СМЕ ЗАДЪЛЖЕНИ ДА СЕ ЗАНИМАВАМЕ С ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ. Но когато самите те имат интерес, могат и искат да учат, аз съм толкова щастлива да им помогна“, разказва Валентина Димитрова. Тя има на разположение компютър, ползва интерактивни методи и си е разработила методика, по която да обучава децата. „Човек достига до възраст, когато започва да използва всякакви методи – и педагогически, и психологически. Просто с времето се научих да виждам нуждите на всяко едно дете, защото те всички са различни, от различни по големина населени места. Децата от селата са по-свити, не винаги умеят да ползват умни телефони, нямат възможност да са постоянно в интернет. За разлика от тези, които учат в големите търновски гимназии. Те са отворени, имат огромно количество информация, интернет за тях не е просто друг свят, а светът, в който ежедневно живеят“, разказва спецификата на работата си г-жа Димитрова.
И допълва, че тя с колежката си се съобразяват и със заболяването на детето, с това доколко е напреднало по съответния предмет. „Винаги работим с родителя, защото тук той има възможност да види какво знае детето му, а когато знае, може да му окаже адекватна помощ. Не е все едно, че в класната стая децата са между 26 и 30“, казва още учителката.
ЗА 11 ГОДИНИ ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА Е РАБОТИЛА СЪС СТОТИЦИ ДЕЦА, ОТДАВНА Е СПРЯЛА ДА ГИ БРОИ, А И ИМЕНАТА ИМ Е НЕВЪЗМОЖНО ДА ЗАПОМНИ. Помни обаче тежките случаи и особено децата, които вече не са между живите. Валя може дълго да говори за всяко дете, което е докоснало сърцето й, и след това „се е превърнало в ангел“, както самата тя казва. Започва да плаче веднага щом отваря темата и признава, че така и не се е научила да обуздава болката си и продължава да приема съдбата на всяко дете лично.
„Имах един Ваньо, беше с детска церебрална парализа. Той беше от децата, с които ние не сме длъжни да работим, но не можех да го оставя. Беше толкова интересен, разбираше много неща, беше контактен и искаше да общува. Харесваше му да гледа картини, да слуша приказки. Почина преди две години“, разказва през сълзи Валентина Димитрова. И веднага след това продължава с историята на Елмие. Елмие също вече не е сред живите. Напуснала земния живот през декември 2008 г. Страдала от специфична автоимунна болест, която спирала развитието и растежа й. Момиченцето влизало и излизало от болницата постоянно, всички я познавали в отделението и от всички получавала внимание. „Последния път, през 2008 г., беше различна. Дистанцирана, мълчалива, сърдита. Ние тук приключваме работа на 23 декември, на 28 декември тя почина. И до ден-днешен аз живея с мисълта, че това момиче, което си отиде само на 15 години, си отиде неразбрано и имаше още какво да научим една от друга“, признава учителката.
Най-дългият период, в който Валя Димитрова е работила с едно дете, е два месеца и половина. Дете от Стражица лежало с много тежка пневмония в отделението и било застрашено да не завърши учебната година. Г-жа Димитрова обаче успяла да издейства разрешение от училището му и самата тя да му напише срочни оценки по няколко предмета. „Имам и такива щастливи моменти. Деца, които ми казват, че благодарение на мен са се научили как точно да четат по история и цивилизация, заобичали са този предмет. Имаше един Ивайло преди години. Беше тогава в пети клас и учеше във „Вела Благоева“. Така му хареса да работим заедно, че дори и като го изписаха от отделението, той все искаше да идва тук на занималня“, усмихва са Валя. И признава, че доста често се среща с малчугани, които страдат от липсата на внимание. От това, че родителите им са принудени да работят твърде много, че в училище учителят няма време дори да ги погледне в очите, камо ли да се занимава индивидуално с всяко дете.
„Въпреки болката и въпреки страданието, което виждам тук, нито за минута не съжалявам, че преди 11 г. приех предложението на тогавашния директор на училището Сийка Попова. Оваканти се място за учител по история и цивилизация и тя ми предложи да опитам. Настоящият директор Надя Владимирова продължава да се грижи за нас двете, за да можем ние пък да се грижим за децата тук“, не крие благодарността си Валентина Димитрова.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката
в. „Борба“